Земя на бъдещето

На новата столица на Казахстан не й липсват екзотични сгради, някои от които са описани най-добре от прякорите, измислени им от техните обитатели: Банана (яркожълта офисна сграда), Седемте варела (група жилищни сгради, подобни на кули), Запалката (министерството на транспорта и комуникациите).

Но на една такава конструкция - национален паметник, наречен „Байтерек", не й прилягат никакви прякори просто защото не прилича на нищо друго.

„Байтерек", което на казахски означава „висока топола", е 97-метрова кула, подкрепяна от външен скелет от боядисана в бяло стомана. Най-отгоре има златиста стъклена сфера. Според надписа в основата й паметникът представлява казахският мит за Самрук - свещена птица, която всяка година снася по едно златно яйце - слънцето - в короната на огромното дърво на живота.

Кой е проектантът й? Самият Нурсултан Назарбаев - металургът, превърнал се в управник, който ръководи страната от обявяването на независимостта й от Съветския съюз през 1991 г. насам. Казват, че нахвърлил първоначалната идея на хартиена салфетка.

Точно както през XVIII в. цар Петър Велики избрал една блатиста местност на балтийското крайбрежие и основал Санкт Петербург - престолния град на имперска Русия, така и Назарбаев избрал отдалечено място, на което да забие флага на нов Казахстан. Без значение, че предишната столица - Алмати - е приятен град с умерен климат, който малцина освен президента желаели да напуснат.

В края на 1997 г. правителството официално се преместило в студената, брулена от ветрове Акмола, на почти 1000 км на север, в голата степ на Централна Азия. Градът впоследствие бил прекръстен на Астана (казахската дума за „столица") - промяна, която се отбелязва всяка година на 6 юли с Деня на Астана, който съвпада с рождения ден на Назарбаев.