На обраслия с драконови дървета хълм Фирмихин е почти полунощ. Луната,
която снощи бе пълна, залива назъбения пейзаж с хладно сребро.Между
каменните стени на една овчарска колиба пламъци осветяват лицата на
четирима души, които са насядали боси край огъня и отпиват от общ съд
горещ чай, смесен с прясно издоено козе мляко.
Нийха Маалха носи подобна на саронг дреха, наречена фута.
Жена му Метагал е с дълга рокля и шал за глава в наситено лилаво.
Говорят за живота си на о-в Сокотра на език, чиито корени се губят в
миналото.
Макар да не могат да четат, двамата знаят, че на новата
табела в подножието на хълма пише, че Фирмихин е бил обявен за защитен
природен резерват. Казват, че в селото им идват чужденци, за да снимат
драконовите дървета, адениумите (пустинните рози) и цветята мишхахир. Пристигат учени и преобръщат камъните, твърдейки, че събират насекоми и гущери. Какво всъщност търсят?
На
350 км навътре в Арабско море, далече от останалата част на размирен
Йемен, о-в Сокотра някога бил легендарно място в периферията на картите
на познатия свят. Днес богатото му биоразнообразие води тук нови
изследователи, които се надяват да научат тайните му, преди съвременният
свят да го промени завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар